„С настоящата жалба, на основание чл. 66, вр. чл. 150, ал. 1, вр. чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията и чл. 305 от Изборния кодекс, оспорваме пред всеки един орган поотделно по чл. 150, ал. 1 от КРБ законността на резултатите от изборите за народни представители в 51-то Народно събрание, обявени с Решение № 3972-НС/30.10.2024 г. на ЦИК за обявяване на резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в 51-то Народно събрание и Решение № 3998-НС/31.10.2024 г. на ЦИК за обявяване на избраните народни представители в 51-то Народно събрание, поради наличие на множество тежки изборни нарушения, довели до нарушения на активните и пасивните избирателни права по чл. 42 и чл. 65, ал. 1 от КРБ на всеки един от нас, както и на хиляди други български граждани с избирателни права. Отправяме настоятелно искане всеки един от посочените в чл. 150, ал. 1 от КРБ органи да сезира самостоятелно Конституционния съд на Република България с мотивирано искане да бъдат обявени изцяло за незаконни изборите за народни представители в 51-то Народно събрание.

Провеждането на изборите за Народно събрание при спазване на установените в чл. 10 от КРБ принципи (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване) е гаранция за честното възлагане на държавна власт от народа, на когото принадлежи (чл. 1, ал. 2, изр. 1 от КРБ), на органите, предвидени в Конституцията (чл. 1, ал. 2, изр. 2 от КРБ), и е в основата на демократичната и правовата държава (преамбюл и чл. 4, ал. 1 от КРБ). Честното провеждане на изборите за народни представители е условие, че решенията в Народното събрание като орган на законодателната част на единната държавна власт (чл. 8 и чл. 62, ал. 1 от КРБ) ще се взимат съобразно волята на мнозинството български граждани и то по такъв начин, че държавата действително да гарантира живота, достойнството и правата на личността и да създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество (чл. 4, ал. 2 от КРБ). Обратното – опорочаването на условията, организацията и реда за произвеждане на изборите (чл. 1, т. 1 от ИК), нарушаването на избирателните права на българските граждани и манипулирането на изборните резултати води до това, че лицата, обявените за „избрани“, реално не са избрани от народа и не представляват интереси на целия народ (чл. 67, ал. 1 от КРБ), а обслужват нелегитимни цели и като краен резултат това води до присвояване на осъществяването на народния суверенитет от отделни личности и организации, което е забранено (чл. 1, ал. 3 от КРБ).

Наличието на множество доказателства, сигнали и изказвания на длъжностни лица от ЦИК, на членове на Обществения съвет към ЦИК, на президента на Република България и на вицепрезидента, на политически представители, на представители на граждански организации и др. за нарушения на изборния процес и на избирателните права на българските граждани, които са определяни от висши държавни служители дори като заплаха за националната сигурност, ни задължават в изпълнение на чл. 11, ал. 3 от КРБ, да се обърнем към органите по чл. 150, ал. 1 от КРБ – както към тези, които са изразители на политическата власт в държавата и могат да участват пряко или косвено в установяването на правила, регулиращи обществения живот – народните представители, президента и министерския съвет, така и към висшите органи на съдебната власт – Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор, които са призвани да защитават правата и законните интереси на гражданите (чл. 117, ал. 1 и чл. 126, ал. 2 от КРБ). Като кандидати за народни представители правим това, защото няма нищо по-нормално в една правова държава да бъдат използвани предвидените в законодателството инструменти и механизми за да се защити установения в страната правов ред.

Въпреки непосилно краткия преклузивен 7-дневен срок по чл. 305, ал. 1 от ИК за оспорване на резултатите от изборите представяме значителни и достатъчни по обем доказателства и информация за множество различни по вид и интензитет изборни нарушения, довели до опорочаване на изборните резултати на национално ниво. В тази връзка подчертаваме, че гражданите не разполагат с физическа възможност, финансови и други ресурси, както и с правомощия, да извършат всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, касаещи законността на изборите за народни представители, за да установят в този кратък срок всичките нарушения в 12 879 избирателни секции в страната и 719 избирателни секции в чужбина. Сумарно хиляди часове от видеонаблюдението в избирателните секции, хилядите избирателни протоколи и други документи на СИК и РИК, не могат да бъдат дори възприети в рамките на срока по чл. 305, ал. 1 от ИК, чиято продължителност е само 168 часа, а какво остава да бъдат анализирани. Затова позоваването освен на множество конкретни доказателства, но и на информацията от медии, разследващи журналисти и анализатори, е напълно обяснимо и допустимо в конкретния случай. Именно поради това в КРБ и ИК е предвидено, че оспорването на изборите се извършва пред едни от най-висшите държавни органи, които от своя страна са снабдени с властнически правомощия (права, но и задължения), както и с огромен финансов, персонален и институционален ресурс, предоставен им от българските граждани да извършат обективна, всестранна и пълна проверка, като съберат всички необходими, допустими и достатъчни доказателства за установяване на обективната истина относно провеждането на изборния процес в съответствие с изивканията на закона и за достоверността на резултатите от изборите, след което да предоставят събраните доказателства и информация на Конституционния съд. От своя страна Конституционният съд е овластен да извърши допълнителна, независима и задълбочена проверка на изборния процес и изборните резултати, в съответствие с правомощията си чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21, ал. 2 от ЗКС, като събере писмени доказателства, включително класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и да възложи изготвянето на експертни заключения. Доколкото няма изрична забрана за събиране и на други видове доказателства – например свидетелски показания, считаме, че КС може да събира и такива.

Евентуалният отказ на органите по чл. 150, ал. 1 от КРБ да сезират Конституционния съд при наличие на огромен брой доказателства и данни, представени с настоящата жалба, както и при наличие на значителна по обем друга публично достъпна информация за изборни нарушения, би представлявал абдикация от конституционно установените им правомощия. Това от своя страна ще доведе до изостряне на политическата криза и задълбочаване на недоверието на гражданите в държавните институции. По този начин се създава риск изборните и политически проблеми да прераснат в конституционна криза, а гражданското недоверие и недоволство – да премине в гражданско неподчинение. В случай, че нито един от органите по чл. 150, ал. 1 от КРБ не изпълни конституционните си правомощия да сезира Конституционния съд, то това ще затвърди убеждението в българското общество, че цялата държава и нейните институции са поставени в зависимост и под контрола на олигархични кръгове, които именно опорочиха изборите. Това ще бъде и в дисонанс с публичното говорене на представители на посочените органи (президент, вицепрезидент, народни представители) за купуване на гласове, корпоративен и друг манипулиран вот. Обратното, ако органите сезират Конституционния съд, макар и вследствие на граждански натиск, то това ще даде шанс за частично възстановяване на доверието към държавните институции, които са длъжници на българските граждани в изграждането и отстояването на правовата държава и в защитата на техните права и законни интереси.

В резултат на множеството изборни нарушения години наред наблюдаваме системно спадане на доверието в изборния процес и намаляване на избирателната активност, която на изборите на 9 юни 2024 г. за народни представители достига исторически антирекорд от 34,41%. Минималното повишаване на избирателната активност на изборите на 27 октомври 2024 г. – 38,94%, не променя факта, че политическата власт продължава да се формира от малцинството от гражданите с избирателни права, което създава огромни проблеми с неината легитимност. Значителен дял в този неголям ръст на избирателната актовност се дължи на „мъртвите души“ в избирателните списъци, на „фантомни“ избирателни секции, на изборни измами, на купуване на гласове и контролиран вот, както и на манипулирани по всевъзможни други начини изборни резултати. Затова всички изборни нарушения следва да бъдат разглеждани както поотделно, така и в своята съвкупност, като бъде извършен задълбочен анализ на техния сумарен ефект върху възможността да бъде упражнен реален контрол върху изборния процес и върху изборните резултати. Омаловажаването на дадени нарушения и формалистичното им отхвърляне от органите по чл. 150, ал. 1 от КРБ или от Конституционния съд – например, че няма доказателства за манипулиране на изборните резултати, въпреки липсата на видеонаблюдение в стотици избирателни секции, не означава нищо друго освен отказ да се установи обективната истина и обслужване на „дълбоката държава“. Щом дадено изборно нарушение е довело до невъзможност да бъде упражнен ефективен институционален и граждански контрол върху изборния процес, то същото следва да бъде оценено по само един начин – резултатите не могат да бъдат проверени, а това означава, че няма доказателства за тяхната достоверност. Казано по друг начин – не гражданите трябва да доказват, че резултатите са нарушени, а ЦИК трябва да докаже пред Конституционния съд и пред обществото, че резултатите са формирани при стриктно изпълнение на ИК от СИК, РИК, ЦИК и останалите участници в изборния процес.

Следва да се посочи, че нормативната уредба на оспорването на резултатите от изборите за народни представители е изключително семпла и се съдържа в чл. 304-306 от ИК, а процесуалният ред за осъществяване на това оспорване се съдържа в чл. 17-22 от ЗКС. Следователно, въпреки фундаменталната роля на изборите за формиране на политическото представителство и делегирането на държавната власт на предвидените в КРБ органи, законодателят е създал непълна нормативна уредба, която затруднява изключително много упражняването на правото на защита до степен да прави невъзможна неговата реализация. Правото обаче не допуска това, поради което непълнотите в ИК и ЗКС следва да бъдат преодолени чрез прилагане на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи (analogia legis), а когато такива разпоредби липсват – да бъдат приложени основните начала на правото в Република България (analogia juris), съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Това означава, че в процеса на правоприлагане Конституционният съд, който в процедурата по чл. 304-306 от ИК действа именно като правораздавателен орган по силата на изричното си правомощие по чл. 149, ал. 1, т. 7 от КРБ, следва да отстрани непълнотите в ИК и ЗКС чрез правоприлагане по аналогия на закона или чрез аналогия на правото, за да осигури защита на нарушения правов ред и на засегнатите права и законни интереси. При това, няма юридическа пречка процесуалните норми да бъдат прилагани по аналогия (както на закона, така и на правото), каквато забрана е въведена за обосноваване на наказателната, административната и дисциплинарната отговорност с чл. 46, ал. 3 от ЗНА, която забрана е видно, че се отнася до материални въпроси, а не до процесуални такива. Наличието на предварително определен ясен регламент за разглеждане на оспорването на изборните резултати, какъвто няма в ИК и ЗКС, е необходимо и с оглед правото на справедлив съдебен процес, съгласно чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС. С оглед на това разбирането ни е, че в конкретния случай за неуредените въпроси в производството по чл. 304-306 от ИК, вр. чл. 17-22 от ЗКС следва да се прилагат по аналогия най-близките относими правила от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Това е така, тъй като е налице оспорване на решение на държавен орган – ЦИК (чл. 46, ал. 1 от ИК), който в изборния процес действа като административен орган (чл. 57 от ИК). Тъй като се касае за избори на членове на държавен орган – Народно събрание, и предвид правната същност на решенията на ЦИК за обявяване на изборните резултати – с тях се определят едностранно резултатите от вота на избирателите, т.е. това е властническо волеизявление, с което се създават права за кандидатите, получили определен брой гласове и се засягат непосредствено законните интереси на неизбраните кандидати, за неуредените въпроси в производството по чл. 304-306 от ИК, вр. чл. 17-22 от ЗКС следва да се прилагат някои от правилата на АПК. Това означава, че оспорващите изборите следва да установят само наличието на формалните предпоставки за оспорването си, т.е. че са кандидати за народни представители, както и да изложат обосновани в досатъчна степен твърдения за изборни нарушения, които водят до опорочаване на изборните резултати. В доказателствена тежест на ЦИК е обаче да установи, че решенията й съответстват на ИК, а това означава да докаже по положителен начин, че са изпълнени всички изисквания на ИК и изборните резултати съответстват напълно на волята на избирателите (чл. 171, ал. 1 от АПК). В случай, че възможността за проверка на правилността на отчетените резултати е елиминирана (например чрез липсващо видеонаблюдение и видеозаснемане или чрез опорочаване на възможността за проверка на резултатите от машинното гласуване), атакуваните решения на ЦИК за изборните резултати следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Възлагането на доказателствената тежест върху иницииращия производството кандидат за народен представител е юридически и социално неправилно и поради това, че отмяната на решенията на ЦИК няма да доведе до преки благоприятни последици за оспорващите изборите, тъй като резултатът от пълната отмяна на изборите е провеждането на нови избори (чл. 306, ал. 4 от ИК), за разлика от случаите, при които жалбоподателят получава директно защита на своя правен интерес.

Тук е важно да се отбележи, че дори наличието на малък брой манипулирани изборни данни в конкретния случай влияе значително върху крайния изборен резултат на национално ниво, тъй като разликата между втората (с резултат 14,204%) и третата партия (с резултат 13,358%) е по-малка от 1%, а съответната позиция определя мандатоносителя при нерализиране на първия мандат, т.е. има съществен политически и управленски ефект. Също така разликата между третата и четвъртата политическа сила (с резултат 11,548%) е по-малко от 2%, а деветата политическа партия (с резултат 3,999%) не преминава бариерата от 4% за влизане в Народното събрание, заради официално обявени недостигащи 21 гласа. От това следва, че дори манипулирането на само няколко десетки гласа влияе решително върху изборните резултати и пряко върху броя на политическите партии, които влизат в Народното събрание, респ. има непосредствен ефект върху боря на мандатите на всички представени в парламента партии и коалиции. Конституирането на Народно събрание, което е оправомощено да приема най-важните решения за обществото (чл. 84 от КРБ), включително като избере част от членовете на ВСС, който от своя страна да избере главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС; да избере членовете на ИВСС; да избере част от конституционните съдии, членовете на т. нар. „регулатори“; да приеме държавния бюджет и др. по нечестен начин е абсолютно недопустимо. Наличието на огромен брой доказателства и данни за изборни нарушения поражда основателни съмнения сред огромната част от гражданите и политическите субекти в легитимността на „избрания“ състав на Народно събрание, което от своя страна делегитимира и бъдещите решения на този законодателен орган, поради което извършването на задълбочена и пълна проверката на изборните резултати от Конституционния съд е абсолютно наложителна…“