БОЕЦ продължаваме битката за отстраняването на Гешев!

<<< PAYPAL >>> link click

На 22.07.21г. БОЕЦ организирахме протест пред ВСС по време на разглеждането на предложението на министър Стоилов за отстраняването на Гешев. Станахме свидетели на един от най-срамните моменти в съдебната ни история. Чугуненото мнозинство на мафията изпълни задачата си, защити Гешев и публично потъпка закона. Поредното доказателство, че този състав на ВСС трябва да си ходи заедно с Гешев. Безпринципните „дебати“ нямаха нищо общо с правото, а единствено целяха да отхвърлят демонстративно предложението на Стоилов и да не се допусне разглеждане по същество. Доводите на Атанаска Дишева и Лозан Панов в подкрепа на позицията за допустимост на предложението  останаха нечути от мнозинството на статуквото. Статута на Гешев, като недосегаем остана непроменен. Мафията защити своята инвестиция.

На 16.07.2021г. БОЕЦ внесохме сигнал до ВСС съдържащ данни за извършени от Гешев престъпления, а именно – публикувана от сайта Фрогнюз Справка на ДАНС, че Гешев е укрил информация за ролята на Пеевски във фалита на КТБ. На 20.07.21г. БОЕЦ внесохме официално Становище до ВСС за отстраняването на Гешев, а на 22-ри в деня на заседанието депозирахме в деловодството на ВСС подписка с над 8000 подписа за отстраняването на Гешев.

На 29.07.2021г. на среща с депутати от ИТН и ДБ внесохме в Парламента и искане за стартиране на парламентарна процедура по отстраняването на Гешев!

Взетото решение на ВСС е незаконосъобразно, липсват каквито и да са мотиви, както и фактичски и юридически основания за неговото произнасяне. Магдалинчев, Гешев и компания мислеха, че всчко е свършило, но БОЕЦ винаги водим битките си до край.

Днес, 02.08.2021г. внесохме Жалба до ВАС, подготвена от юридическия екип на БОЕЦ, и представена от боеца адвокат Пламен Кирилов срещу решението на ВСС да остави без раглеждане предложението на Янаки Стоилов за отстраняването на Гешев, като недопустимо.

Тук може да видите видео от внасянето на жалбата във ВАС.

https://www.facebook.com/gdboec/videos/1183805038752173

Прилагаме пълен текст на Жалбата:

ДО

ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ЖАЛБА

От Сдружение Гражданско движение „БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ“,

с ЕИК 176949776, със седалище и адрес: гр. Видин, к-с „Панония“ блок 4 вход „З“ ап. 157, представлявано от Георги Борисов Георгиев, председател на УС

Срещу решение на Пленума на Висшия съдебен съвет от 22. 07. 2021г. по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.0.2021г.),  в частта , с която се оставя без разглеждане като недопустимо внесеното предложение от Министъра на правосъдието на Р. България – г-н Янаки Стоилов, за отстраняване от длъжност на Главния прокурор на Р. България – Иван Гешев

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

От името на сдружението, което представлявам, оспорвам частично горепосочения акт на Пленума на ВСС като нищожен, евентуално като незаконосъобразен, моля същият да бъде отменен, преписката да бъде върната на Висшия съдебен съвет за произнасяне

1. По допустимостта:

Сдружението, което представлявам, си е поставила сред своите цели защита и отстояване на независимостта на съда, контрол върху дейността на Висшия съдебен съвет, на прокуратурата и на  главния прокурор, деполитизиране на съдебната система, вкл. и „упражняване на граждански контрол върху управлението на страната“. То има конституционното и законно право да депозира жалби до институциите, в защита на интересите на гражданите, в това число и на своите членове (чл. 45, чл. 12 (1) КРБ). Интересите на членовете на Сдружението са изразени в целите и средствата за постигането им, записани в устава ни. Гражданите на Р.България, вкл. и членовете на Сдружението (чрез него, като изразител на техните интереси), формират в съвкупност Народа на държавата, който разполага с цялата власт, която може да упражнява непосредствено, както и чрез институциите (чл. 1 (2) КРБ). Интерес на всеки гражданин, вкл. и на членовете на Сдружението е, държавата да се управлява според Конституцията и законите.

Съдебната власт по своето конституционно предназначение защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Предвид факта, че цялата власт произтича от Народа и може да се упражнява от него вкл. и непосредствено, то считаме че и съдебната власт (като една от трите власти) е относително независима, но само от другите две власти, като не може да бъде независима от гражданите, които са причината и целта на нейното съществуване и които на практика обезпечават финансовото й съществуване с данъците си. Гражданите, съставляващи Народа на България, са суверенът, на който съдебната власт не само служи, но и дължи отчитане за нормативните си задължения. По тази причина считаме, че гражданите, вкл. и чрез своите сдружения, имат правата да се намесват в начина, по който функционират органите на властта. Имаме предвид непосредствена намеса, а не само такава чрез съответните институции, тъй като властта на народа се упражнява както чрез институциите, така и непосредствено, и КРБ не прави ограничения в понятието „непосредствено“. То не е ограничено например само до правото на гласуване, на депозиране на предложения и сигнали, на становища по проекти на нормативни актове и на ползване на конкретни процесуални права. Ако беше така, това щеше да е отразено в КРБ, а то не е.

Липсва закон, който да ограничава правата ни да депозираме тази жалба. Известно на нас и обществото е решение № 2 от 28.03.2002 г. на КС на РБ по конст. д. № 2/2002 г., което на пръв поглед предопределя допустимостта на настоящата жалба. Всъщност същото решение е неприложимо към тази жалба, защото касае краен акт на ВСС, с който се приема решение по съществото на поставен за обсъждане въпрос (в случая – за освобождаване от длъжност на главния прокурор). Настоящото производство обаче е срещу акт на Пленума на ВСС, след който не следва указ на Президента (който пък подлежи на обществен контрол чрез конституционна жалба, според същото решение на КС). Оспореният акт на ВСС не е междинен, а краен по своето естество. Касае важен обществен въпрос, от значение за всички граждани, вкл. и на членовете на Сдружението. По тази причина считаме че тази жалба е допустима, за разлика от жалбите срещу крайните актове на Пленума на ВСС по чл. 129 /2/ КРБ.

Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, което считаме че засяга интересите на цялото общество, вкл. и на гражданите – членове на Сдружението. Предвид правомощията на Прокуратурата, за гражданите е съществено важно как тя ги осъществява, дали и какви пропуски в работата й се допускат и на какво те се дължат. Осъществяването на тези правомощия пряко зависи от дейността и качествата на Главния прокурор, предвид неговата висша централизирана ръководна роля в Прокуратурата. Именно по тази причина, във връзка с процесното производство в Пленума на ВСС, Сдружението депозира пред същия орган свое Становище до ВСС, както и Сигнал до Инспектората към Висшия Съдебен Съвет, до Висшия Съдебен Съвет, до Министъра на Правосъдието и до Върховна Касационна Прокуратура (приложени с вх. №). С тези наши изявления своевременно изразихме отношението на членовете ни и активната позиция на Сдружението по въпроса поставен пред Пленума на ВСС от Министъра на Правосъдието.

В ЗСВ и в АПК законодателят не е дал дефиниция на понятието „заинтересовани лица“ (за целите на чл. 36 ЗСВ), поради което неговото съдържание следва да бъде изведено от общата разпоредба на чл. 15, ал. 1 от АПК, която гласи, че страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са били или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Параграф 1, т. 1 и 2 от допълнителните разпоредби на АПК дават легални определения за административен орган и организация. В случая административният орган е Висшият съдебен съвет. „Организация“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. Жалбоподател по делото може да бъде лице (субект) – било отделен човешки индивид или определена форма на социална колективност, които въз основа на действащото право могат да бъдат носители на юридически права и задължения. (Цитат от определение № 7498 от 03.06.2013 г. по адм. д. № 1940/2013 на Върховния административен съд).

Интересът от оспорване на процесния акт е такъв по чл. 120 /2/ КРБ, тъй като поставеният за решаване с акта въпрос, освен че е от обществен характер, засяга лично и членовете на сдружението като граждани на обществото, засяга и семействата им. Тяхното усещане за законосъобразна работа на институциите е накърнено по причините, изложени в изявленията на Сдружението по процесния проблем, както и по причините, изложени от инициатора на процедурата – Министъра на Правосъдието. Те считат, че лицето, заемащо длъжността на главен прокурор, не отговаря на очакванията на гражданите, с делата си не е доказало, че е способно да изпълнява правомощията на длъжността, допуснало е тежки и системни нарушения на служебните си задължения, нещо повече – има достатъчно основания да се предполага, че е извършило и допуснало деяния, които би могло да се квалифицират като престъпления. Членовете ни са се включили в Сдружението именно заради поставените в Устава му цели, както и заради възможностите, които законите ни предоставят да осъществяваме граждански контрол върху институциите, като израз на непосредственото осъществяване на властта от Народа, по непосредственото действие на конституционните норми.

В процесната процедура по чл. 175, ал.5 от ЗСВ ГД „БОЕЦ“ внесе, на основание законово предоставената ни възможност по чл.175, ал.8 от ЗСВ, свое становище в подкрепа искането на министъра на правосъдието, в което изложихме допълнителна фактология, разкриваща тежестта и системността на нарушенията на главния прокурор и развихме допълнителни аргументи за предсрочното му освобождаване. Освен това, в периода от 07.06.2021 до 07.07.20201г. от ГД „БОЕЦ“ събрахме над 8000 подписа в подкрепа на искането ни за иницииране на процедура, каквато беше подета от министър Стоилов, преди още да сме наясно, че той ще отпочне такава. Тоест, сдружението е трайно ангажирано с темата за дейността на главния прокурор, неговата отчетност и в частност с извършеното от Иван Гешев на този пост вече близо две години след неговата номинация и избор.

Правният интерес от разглеждане на делото по същество идва и от това, че се касае, според нас, за един нищожен акт на ВСС, постановен при напълно неясни и дори липса на мотиви, при който не става по никакъв начин волята на органа.

Предвид всичко гореизложено, считам че се установява правният интерес на Сдружението и правото му да оспорва по предвидения в ЗСВ ред актът на Пленума на ВСС.

 

2. По същество на оспорването – нищожност и незаконосъобразност на взетото решение на ВСС.

В процедурата по разглеждане на искането, която бе публична и бе излъчвана на живо на сайта на ВСС на 22.07.2021г. от членовете на ВСС се изложиха множество аргументи против допустимостта на внесеното искане на министъра на правосъдието. Цялата процедура приключи именно до там, като искането бе отхвърлено като недопустимо, какъвто е и диспозитивът на самото решение. Видно от публикувания на сайта на ВСС Протокол №14 от 22.07.2021г. за заседанието, по т. 1 от дневния ред  е взето процесното решение: „ОСТАВЯ без разглеждане като недопустимо внесеното предложение от министъра на правосъдието на Република България – г-н Янаки Стоилов, за отстраняване от длъжност на главния прокурор на Република България – Иван Стоименов Гешев. Липсват каквито и да са мотиви. Не е посочено фактическото основание за това решение, нито дори правното основание. Това според нас прави постановения акт не просто за незаконосъобразен, а дори нищожен.

Една част от аргументите на членове на ВСС бяха, че министърът не е оправомощено от закона лице и процедура по предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор по чл. 175, ал.5 от ЗСВ въобще не съществува. Други аргументи (на Вероника Имова, напр.) бяха, че всъщност се касае за процедура по дисциплинарно производство и били изтекли преклузивните срокове за отпочване на такова производство, макар в искането да се съдържаха данни за множество нарушения, извършени в по различно време, поради което се настояваше искането да бъде отхвърлено. Така или иначе, след близо седемчасови дебати се предложи на гласуване проект на предложение за решение за отхвърляне на искането на министъра като недопустимо и с решение с гласове 12 „за“ и 8 „против“, предложението се прие, с което искането на министъра бе отклонено като недопустимо. Порокът е дотолкова съществен, че макар и да има произнасяне, липсва волеизявление на органа. Не е без значение дали искането е отхвърлено заради приета нелегитимност на органа да внесе подобно искане (липса на законова компетентност на министъра) или поради изтичане на процесуални срокове, което, на практика, означава, че на главния прокурор не би могла да се търси отговорност за извършеното от него в описаните в искането деяния и занапред, ако се приеме, че ВСС се е произнесъл в тази посока.

На практика, от всички дебати не стана ясно на какво основание се приема искането на министъра за недопустимо. Мотивите към решението – изказванията на всички членове на ВСС са противоречиви, неясни, объркани до степен на невъзможност да се разбере какви в действителност са те. Различните виждания за недопустимостта на внесеното искане са взаимно изключващи се. Това прави и обжалваното решение нищожно,

От друга страна, решението на ВСС е и незаконосъобразно. След като чл.173, ал.3 от ЗСВ е предвидил правомощие министърът на правосъдието да предлага по силата на препращащата разпоредба на чл. 175, ал.5 от ЗСВ, той има правото и да предлага неговото предсрочно освобождаване. Законодателната уредба е ясна и не се нуждае от тълкуване. Тук не се касае за дисциплинарна отговорност на „един от тримата големи“, каквато бе предвидена за пръв път с измененията в ЗСВ от 2016г., а за особена процедура за тяхното предрочно освобождаване по вече посочената разпоредба на чл.175, ал.5 от ЗСВ, което може да бъде инициирана от субектите, които могат да предложат неговото назначаване. Процедурата е специална, тъй като се касае за тримата единствени в състава на ВСС – членове по право за разлика от всички останали членове на ВСС, които са изборни и за които важат единствено дисциплинарните правила по гл.XVI от ЗСВ.

Препращането в същата норма към реда на чл. 173 (целият) ЗСВ води до ефекта, че се вменява на Министъра правомощието за инициатива за процедура по чл. 175 /5/ ЗСВ. Доколкото в процесната процедура е изразен мотив, че препращането имало действие само за реда за приемане на такова решение, а не и за инициативата за образуване на такова производство, такъв мотив считам за неоснователен. Не би могло законодателят да остави тази процедура с най-висока степен на обществено значение (отнемане на правомощията на лицето, което ръководи борбата с престъпността и обществения ред в държавата) без уредба. Уредбата е име нно в препращането. Решението на Пленума на ВСС не би могло да се вземе без да се проведе процедура по приемането му. Процедурата пък няма как да започне без инициатива за нея. Инициативата е първата стъпка, а решението е крайният резултат от една и съща процедура.

Дори да се приеме (което считаме за неправилно), че препращането от чл. 175 /5/ към чл. 173 ЗСВ не включва и правото на инициатива, то поради липса на изрична уредба на това право там, където следва да я има (в чл. 175), би следвало в този случай да се приложи механизмът на чл. 46 /1/ и/или /2/ ЗНА, който също сочи, че инициативата за отнемане на правомощието на Главния прокурор би следвало да е същата, каквато е за избора му, т.е. уредената в чл. 173 ЗСВ, предвиждаща право на инициатива за Министъра на правосъдието. Министърът, макар и да не е член на ВСС, има специални правомощия по администрирането на работата му. Това не е намеса на администрацията в работата на съдебната власт, тъй като същият Министър няма право да гласува за приемане на решения.

Ако въпреки гореизложеното се приеме, че Министърът на правосъдието няма право на инициатива за процесната процедура, моля да се разгледат и следните аргументи:

Министърът, поемайки тази длъжност, не престава да бъде гражданин. Като такъв той има правото да прави предложения до всички институции, вкл. и до ВСС, като естеството на предложението от вида на процесното може да е отправено до ВСС от всеки гражданин, вкл. и от Министъра на правосъдието. Това че г-н Стоилов е Министър на правосъдието, не го лишава от правото му по чл. 45 КРБ. Видно от редакцията на предложението му до ВСС, той се представя първо с името си (Янаки Стоилов), като в добавка под името е посочил заеманата от него длъжност Министър на Правосъдието. Това не е забранено. Ако се приеме, че чл. 175 /5/ ЗСВ не урежда чрез препращането или чрез прилагане на чл. 46 ЗНА правото на Министъра за такава инициатива, ще се окаже че в никой нормативен акт не е предвидено специално лице, организация или институция да има уникално право да отправя до Пленума на ВСС предложение от вида на процесното, което означава, по непосредственото действие на нормите на КРБ, че всеки гражданин има право да отправи такова предложение. В тази връзка, предложението на г-н Янаки Стоилов е напълно допустимо да бъде прието за разглеждане. Пленумът на ВСС неправилно е квалифицирал предложението като отправено от институция (Министъра на правосъдието). Не така е оформено предложението.

 

3. По доказателствата: Моля да се приемат следните писмени доказателства,установяващи волята и отношението на Сдружението по процесната процедура: Становище по чл.175, ал.8 от ЗСВ, вх. номер на внесена подписка с над 8000 подписа в подкрепа искането на министъра на правосъдието и сигнал до ВСС,.

Моля да изискате от ВСС мотивите за приемането на процесното решение (чл. 34 /3/ ЗСВ). Те не са публикувани в писмен вид, тъй като е предвиден специален ред за осигуряване на обществен достъп до тях: чл. 33 /6/ ЗСВ.

Други доказателства на този етап няма да сочим, моля да ни се даде възможност да посочим такива, след като се запознаем с представените в делото мотиви за процесното решение.

02.08.2021г.    Председател на УС на ГД „БОЕЦ” – Георги Георгиев