БОЕЦ обявяваме, че по инициатива на местният комитет на Сдружението в Стара Загора започваме инициатива за спасяването на старозагорското летище!

Горчивият опит ни сочи, че няма кой друг освен гражданите да защити общественият интерес. Институциите, в лицето на държавата и местната власт са способни и правят всичко възможно да унищожат един такъв актив, който има огромен потенциал. Най-често това е свързано с нечии частни бизнес интереси. Виждали сме безброй пъти как се унищожава природа, гори, крайбрежие, индустриални предприятия, летища и инфраструктура само, за да бъдат обслужени интересите на този, или онзи бизнесмен, или олигарх близък до управляващите.  Те получават апетитните имоти, а всички ние плащаме цената.

В поредица от действия и стъпки БОЕЦ ще направим необходимото, за да спасим от унищожаване, ликвидиране и разграбване  летището на Стара Загора.

 Историята на старозагорското летище започва още по време на Втората световна война, когато немски специалисти отбелязват местоположението му като най-добро в България за въздухоплаване – с най-малко дни с мъгли, силни ветрове и бури, с отлична видимост и не на последно място с централното му разположение в страната. До 1989 година то изпълнява многобройни функции. Старозагорци и жителите от околните населени места приемат и свикват със самолетите като ежедневен транспорт до столицата. Освен това летището се ползва и от селскостопанската авиация. Създаден в  аероклуб, от който излязат доста бъдещи професионални пилоти. Много активен по това време е и клубът за парашутисти, както и заниманията по авиомоделизъм.  Отделно от това съществува и военно летище, което има определени задачи за отбраната. Но всичко това остава в история, защото летището на Стара Загора вече реално не съществува.

ПЪРВО спират пътническите превози като икономически неизгодни. Всъщност доста време редовно пътуващите до София и извън страната са готови да заплатят и по-висока цена, за да пътуват по-бързо и безопасно до столицата. Но се примириряват с факта, че ще трябва да ползват автомобилния или все по-западащия ж.п. транспорт. Впоследствие постепенно е ликвидирано и военното летище. Постепенно отпадат и останалите финкции. През 2007 година поради това, че от страна на държавата (като събирателно понятие) не е отделен нито един лев за поддържане на пистата, е отнет лицензът на летището поради лошо ѝ състояние. От тогава досега на територията му се организират селскостопански изложби, някои от сградите му се отдават под наем, а от градския офис се продаваха и самолетни билети за различни дестинации. Въпреки това обаче летището никога не е било на загуба. През 2014 година въпреки лошото стопанисване от страна на собственика – Държавна консолидационна компания ЕАД към Министерството на икономиката, все пак летище Стара Загора е имало годишен оборот от 1 млн.лв. и нетен остатък от 74 000 лв.

В ДНЕШНИ ДНИ  летището е забелязано отново преди около 12 години. Сериозен екип от различни специалисти подготвя една технико-икономическа обосновка за нов живот на Старозагорския аеропорт. В разработката взима участие и Асен Василев, който по-късно във временното правителство на Марин Райков е министър на икономиката. Концепцията разглеждаше планираните реконструкции на големи европейски летища и възможностите им за поемане на нови количества товари и пътници. Според разчетите и въпреки изграждането на голямото летище на Истанбул, оставаха непокрити около 250 000 тона товари. Това дава увереност на екипа, че е икономически изгодно летищетона по-късен етап да обслужва и пътници. Основният интерес е насочен към превозвачи от Далечния изток. България е първата страна от ЕС, в която товарите могат да пристигат по въздуха директно, тук да се обработват допълнително и да се експедират към конкретни получатели. А Стара Загора е набелязана в концепцията като централно разположен град и то с отлични за въздухоплаването условия. В разстояние на няколко години е проявен интерес от страна на инвеститори от Южна Корея, Китай и Индия. Българското участие не изискваше преки инвестиции, а касаеше до голяма степен логистика. По данни на специалисти от екипа от нужните около 500 млн.$ имаше реален интерес от страна на инвеститори в размер на някъде около 80% от тази сума.

ПРЕЗ 2011 ГОДИНА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА възложи актуализиране на Общия устройствен план на града. Летището беше определено като силен градообразуващ фактор и му беше дадено едно определение, което тогава звучеше малко странно – ИНТЕРМОДАЛЕН ЛОГИСТИЧЕН ЦЕНТЪР. Бяха заложени идеите от концепцията, за която стана дума по-горе. Нещо повече – беше предложена възможност за изграждане на специализиран ж.п.терминал с директна връзка до Бургас. По този начин обработените товари биха могли да бъдат превозвани до крайните потребители с ЧЕТИРИ вида транспорт – въздушен, автомобилен (АМ „Тракия“ отстои на няколко километра), ж.п. и воден от порт Бургас. Съществуващото трасе на пистата дава възможност за обслужване на сравнително малки самолети. Но дължината ѝ би могла реално да бъде продължена до 3200 м. и по този начин да могат да кацат и излитат дори съвременни машини от типа А350 и BOENG 747, ако това се налага в бъдещ период от време. Нещо повече – близостта на научен институт с практика в областта на животновъдството дава възможност за създаване на борса за селскостопанска продукция, в т.ч. зеленчуци и плодове от Тракия, които да бъдат транспортирани най-бързо към клиенти от цял свят.

НАДЕЖДАТА на старозагорци, че летището ще развито и спасено бързи угасват. Новото общинско ръководство на Стара Загора, доминирано от ГЕРБ, някак не приема тази идея като спасителна, особено в очакване на почти неизбежното преструктуриране на комплекса „Марица-изток“. В това време Държавната консолидационна компания (ДКК), която е принципал на летището и която е в състава на Министерството на икономиката, води разговори със старозагорските управници за неговото ликвидиране поради неговото реално …нефункциониране. Разбираемо е, че държавата не е в състояние да инвестира във възстановяване на аеропорта, но в това време интересът на частните инвеститори не е преставал. В края на 2017 година беше заявен (за съжаление неофициално) интерес от страна фирма DHL, която трябваше да бъде пребазирана от Бирмингам поради предстоящия BREXIT. Може някой би трябвало да зададе въпрос както към DHL, така и към МИ по каква причина тези разговори не продължиха до успешен край.Отговорът би бил много любопитен! В същото време дори при наличието на така наречената грундова писта при дължина не повече от 600 м. биха могли да излитат и кацат малки едномоторни самолети, както и да се осигурява паркиране и обслужване на същите. Могат да бъдат обучавани пилоти за същите, както и за безмоторни планери. Подобно обучение сега става на две-три места в България. А интересът към малките летателни машини става все по-голям, тъй като цената им е приблизително колкото на един среднолуксозен автомобил. Пред две години екип от ентусиасти (единият от които и старозагорец!) монтира три самолета в София със съвременни двигатели и авионика, които бяха продадени веднага. Това би могло да стане и на територията на летище Стара Загора. Биха могли да бъдат обслужвани и селскостопански самолети, както и набиращите популярност товарни дронове с ограничен тонаж. И т.н. стига да има мениджърски, а не ликвидаторски подход към летището.

ЛОШИТЕ НОВИНИ за гражданите на Стара Загора не спират. За общинската сесия в Стара Загора в края на март 2020г. беше предложено от страна на кмета летището на практика да бъде ликвидирано чрез промени в Общия устройствен план, предвиждащо промяна на устройствената зона и парцелирането на цялата територия. Неочаквано кметът на Стара Загора, Живко Тодоров оттегли предложението си и то не беше разглеждано от Общинския съвет. В края на месец май кметът отново заяви същото намерение, което вероятно ще бъде обсъждано в края на юни от общинските съветници. Отново се изтъкват несъстоятелни твърдения – че прелитането на самолети над града е недопустимо, че липсва инвеститорски интерес към летището и перспектива за развитието му. В изготвената преди по-малко от десетина години технико-икономическа експертиза изводи относно недопустимост за прелитане над града въобще липсваха; да не говорим, че ако това е вярно, над София въобще не трябва да прелитат самолети. А ако някой има съмнения относно евентуален шум, може да се напомни, че по уличната мрежа на града шумът е почти непрекъснат и с по-високо ниво. Въпреки че имотът не е общински, кметът Тодоров проявява учудващо голяма активностза неговото ликвидиране. Предлага се на това място да бъде разположена поредната индустриална зона, но без виждане за реалното ѝ приложение. В Стара Загора от две години се работи по изграждане на такава нова индустриална зона „Загоре“ от цели … 115дка, където и досега се изгражда подземна инфраструктура със средства на МИ в размер на около 5 млн.лв, (за която като че ли не е забелязана опашка от чакащи инвеститори, т.е. има заявен интерес от ЕДИН местен търговец за изграждане на складова база!). За сравнение – летището е с площ от малко над 2100 дка. Нещо повече – на летищната територия няма почти никаква инфраструктура. Питейна вода би трябвало да бъде докарана от централната част на града;  отпадните води трябва да се тласкат към градския колектор, който е на по-високо ниво на едно разстояние от около 2-3 км; за газ и електроенергия да не говорим, защото няма реален инвеститорски интерес. А инфраструктура се изгражда или с държавни пари (така както става в споменатата по-горе зона „Загоре“) или със средства на реални инвеститори. Но нито питейна вода и канализация, нито електроенергия, нито газ някое експлоатационно дружество може да си позволи да изгражда без да има икономически интерес и реални финансови средства за това. Предложението на кмета към Общинския съвет се обосновава от искане на ДКК ЕАД към Министерството на икономиката. Разбира се, такова предложение от далеч е ясно, че е лишено от всякакъв смисъл, ако внимателно се анализират фактите, за които вече стана дума. Обществеността на Стара Загора се надигна много остро против това предложение. В усилията за ликвидиране на летище Стара Загора вероятно има значение и намесата на лица от миналото и днешното политическо пространство от съседни области!

КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ ако въпреки острото несъгласие на старозагорската общественост летището бъде ликвидирано и предложено за продажба? Схемата не е сложна. Стъпка първа: ликвидира се всякаква стопанска дейност, която може да носи приходи. Затова е назначен прокурист, който има конкретни задачи по ликвидацията на летището. (Впрочем би могло да бъде проверено дали председателят на ДКК и въпросният прокурист имат роднински връзки и дали това не представлява конфликт на интереси). Стъпка втора: събаря се каквото може, за да бъде намалена колкото може повече първоначалната цена за бъдещ търг. Стъпка трета: обявява се търг, на който не се явяват купувачи. Стъпка четвърта, пета и т.н. – цената се намалява с 50% докато се появи правилният човек. Подобен сценарий е разигран от Министерството на отбраната относно територията на бившия аероклуб на площ от 26 дка. Класически пример е видинското летище, което бе унищожено от управляващите точно по такава схема!

Във връзка с този казус БОЕЦ се свързахме с инж. Веселин Беров, който от години води битка за спасението на летището в Стара Загора. В публикацията сме ползвали материали и информация предоставени от него. Има активни граждани, има и експерти и специалисти заедно с които можем да се преборим, да спасим летището и да намерим решения за неговото бъдеще.

През следващите дни БОЕЦ ще внесем до ОС Стара Загора предложение за Мораториум върху действията касаещи статута на летището с цел провеждане на обществено обсъждане и изработка на конкретен бизнес и финансов план за спасяване, поетапно възстановяване на дейността и развитие на летището. По реакциите на кмета и част от общинските съветници ще познаем чии апетити ще бъдат пресечени, но интреса на старозагорци е водещ и ще направим нужното, за да не позволим пред очите ни да се извърши поредният грабеж и унищожаване  на важни за обществото активи! Ако не бъдем чути ще даем възможност на гражданите на Стара Загора да изразят своето мнение и отношение по този въпрос пред Общината. Протестите са инструмент на гражданското общество да накарат глухите си управници да ги чуят. 

#БОЕЦсрещуМАФИЯТА