Как ЦИК потъпка закона, за да запази Пеевски!
БОЕЦ публикуваме становище на водещи юристи, специалисти по изборно право.
„Съгласно чл. 351, ал. 1 от Избирателния кодекс (ИК) право да бъдат избирани за членове на Европейския парламент (ЕП) от Република България имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат постоянен адрес в Република България и са живели най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз. Според § 1, т. 3, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на ИК „Живял най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз“ е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз. От посочената разпоредба следва, че наличието на „постоянен“ и „настоящ адрес“, чиито легални дефиниции се съдържат съответно в чл. 93 и чл. 94 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), в България или в държава членка на ЕС през последните 6 месеца е формална предпоставка, за да може дадено лице да бъде кандидат за член на ЕП. Духът и целта на ИК обаче, свързани с обсъжданото изискване, водят до извод, че законодателят е поставил същото, за да гарантира, че кандидати за членове на ЕП от Република България ще бъдат български граждани, които не са прекъсвали трайно връзката си с България или с държава – членка на ЕС през последните 6 месеца. Така законодателят се е опитал да осигури (друг е въпросът дали това е ефективно) поне минимална гаранция, че кандидатът ще познава реално живота и проблемите на общността, за ръководството на която кандидатства. Наличието на изискване за постоянен и настоящ адрес в България или в държава – членка на ЕС е нормативно разрешение, чрез което се постига по правило посочената цел на закона. Когато обаче са налице факти, че дадено лице физически не се е намирало на територията на България или държава – членска на ЕС през последните шест месеца, това не може да бъде пренебрегнато от правото. Защото е съвсем реална възможността дадено лице да не е живяло през последните 6 месеца в България или държава – членка на ЕС и да не е изпълнило задължението си да заяви промяна на настоящия си адрес си в 30-дневния срок по чл. 99, ал. 1 от ЗГР. По този начин ще е налице разминаване между действителното положение и правната норма, за което е предвиден състав на административно нарушение по чл. 116а от ЗГР, като на извършителя следва да бъде наложена глоба от 500 до 3000 лева. Ангажирането на админстративно-наказателната отговорност на лицето обаче не освобождава ИК от самостоятелното й задължение да извърши реална проверка дали са налице предпоставките по чл. 351, ал. 1 от ИК. Противното разбиране е израз на формалистичен подход, който ще доведе до това определно лице, което при това е правонарушител, да участва като кандидат за член на ЕП. Следователно ИК, с помощта на компетентните държавни органи, дължи да извърши проверка за това дали фактически Делян Пеевски е живял на територията на България или на държава – членка на ЕС през последните 6 месеца и ако установи, че това не е така, за което има достатъчно данни, да приеме, че същият фактически не е имал настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава – членка на ЕС и следва да предприеме действия по заличаване на неговата регистрация, като кандидат от листата на ДПС за участие в изборите за Европейски парламент.
След внесения от БОЕЦ сигнал ЦИК има задължението да го разгледа и да се признесе официално на свое заседание с Решение, като уведоми вносителя на сигнала. Фактическият отказ на ЦИК да разгледа официално сигнала на свое на заседание е неправомерен. Изпратеният до БОЕЦ отговор под формата на „Писмо“, подписано от председателя и секретаря на ЦИК не представлява позицията на цялата Комисия, а именно тя е органа, който е сезиран от БОЕЦ. Отказа на ЦИК да се произнесе с решение лишава вносителите на сигнала и жалбоподателите от тяхното конституционно право да обжалват решението на Комисията. Това е грубо потъпкване на законовите процедури и правата на жалбоподателите.
Обжалване:

Чл. 58. (1) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) Решенията на Централната избирателна комисия по чл. 57, ал. 1, т. 5, 6, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 22, 23, 25, 26, 26а, 29, 30, 33, 34 и 45 може да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването им. Централната избирателна комисия изпраща незабавно жалбата и преписката към нея на съда.
(2) В жалбата се посочва РЕШЕНИЕТО, което се обжалва, основанието, в какво се състои искането, имената и адресът на жалбоподателя и телефон, факс или електронен адрес.
(3) Върховният административен съд разглежда жалбата и се произнася с решение в тридневен срок от получаването и в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, Централната избирателна комисия и заинтересованите лица. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
(4) При обжалване на решенията на Централната избирателна комисия сроковете по Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. Сроковете се изчисляват в календарни дни и изтичат в последния им ден.
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ЦИК да се произнесе с Решение произтича и от следните текстове на ИК:
Чл. 57 ал.1 т.28
ЦИК води публичен регистър на жалбите и сигналите, подадени до комисията и на решенията по тях;

След като ЦИК е приела Сигнала и той е заведен с входящ номер, според горецитирания текст на ИК, те трябва и да отговорят с Решение, което също да бъде отразено в регистъра на ЦИК.

Чл. 57.ал.1т.26
ЦИК разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес в съответствие с правомощията си, включително срещу действия на районните и общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната, произнася се по тях в срок до 24 часа от постъпването им; в изборния ден се произнася с решение до един час от постъпване на жалбата или сигнала и преди края на изборния ден;

Отново изрично се посочва, че ЦИК трябва да разгледа и да се произнесе с РЕШЕНИЕ по всеки един сигнал и то в точно определени от законодателя срокове.

Не на последно място чрез своите неправомерни действия ЦИК цели да избегне изпълнението на своите задължения, а именно, да образува проверка по същество по сигнала на БОЕЦ, като изисква и събере с помощта на другите държавни институции допълнителна информация с цел установяване на обективната истина дали Делян Пеевски е живял в страната или друга държава членка на ЕС през последните шест месеца и дали изпълнява изискванията на чл.351ал.1 от ИК.

БОЕЦ благодарим на всички юристи, които про боно се отзоваха и изпратиха своите позиции и становища по казуса.
Случващото се и неправомерните действия на ЦИК в полза на един кандидат е безпрецедентно и надминава по наглост аферата в Костинброд. Сега пряко Централната избирателна комисия е ангажирана да прикрие документни измами и негодността на Делян Пеевски да изпълни законовите изисквания за кандидат евродепутат. В тази машинация са замесени и други държавни институции под контрола на ГЕРБ – МРРБ и ГРАО.
БОЕЦ ще обжалваме действията и бездействието на ЦИК пред ВАС, като ще изискваме образуване на реална проверка по същество дали Делян Пеевски е живял на територията на България през последните шест месеца, както и самият той да бъде призован да се яви на делото, като заинтересовано лице и лично да предостави доказателства за своето местоживеене.